Евреите и техните учения

Известният немски физик, философ и писател от еврейски произход, влиятелният и известен учен и интелектуалец, Алберт Айнщайн, е считан за бащата на съвременната физика. Името на този гений се свързва преди всичко с популярното уравнение за еквивалентност на маса и енергия и с откриването на закона за фотоелектричния ефект.

През своя живот той издава повече от триста научни труда и 150 други научни работи, за което получава много докторски степени от престижни световноизвестни университети. През 1917 година с помощта на общата теория на относителността той успява да създаде цялостен модел на структурата на Вселената, а с това възниква и релативистичната космология.

Алберт Айнщайн е роден на 14 март 1879 година в град Улм, Кралство Вюртемберг в еврейско, но нерелигиозно семейство. Като дете той посещава католическо училище и се изявява като отличен ученик.

През 1896 постъпва в Политехническия институт в Цюрих, но след завършването му през 1900 е получава университетско място поради неразбирателство с преподавателите. На следващата година става швейцарски гражданин.

Айнщайн се жени за бившата си състудентка Милева Марич. От брака им се раждат двама синове, но през 1919 година двойката се разделя по взаимно съгласие.

Върхът на научната кариера на Айнщайн достига през 1914 година, когато той става член на Кралската пруска академия на науките в Берлин. Той не взема участие в Първата световна война, тъй като е швейцарски поданик. Точно тогава излиза и неговият основен труд за общата теория на относителността, а само няколко години след това практическото и потвърждаване му носи световна слава. През 1921 Айнщайн получава Нобелова награда по физика.

След заминаването си за Съединените щати Айнщайн постъпва във факултета на Института за съвременни проучвания в Принстън, където остава до края на живота си. Умира на 18 април 1955 година в Принстън. Неговите приятели разпръсват праха му на място, което е трябвало да остане неизвестно завинаги.

Анелиз Мари Франк (Anneliese Marie Frank), или както е известна Ане Франк, е еврейско момиче, родено на 12 юни 1929 година въф Франкфурт на Майн, Германия, което след идването на Хитлер на власт заедно със семейството си се укрива в Холандия от нацисткия терор. По време на периода, през който Ане заедно със семейството си се укрива. Прочутият "Дневник на Ане Франк" е документ, осъждащ нацизма, който е преведен на много езици и той веднага се превръща в световен бестселър - не само поради трогателните си тон, но най-вече, защото успява да обедини съдбата на милиони човешки трагедии, свързани с нацисткия геноцид.

Преди появата на «Списъкът на Шиндлер» на Стивън Спилбърг, дневникът на Ане Франк е бл единственият начин да се разбере личната трагедия на жертвите на Холокоста. Тя започва водето на своя дневник на 12 юни 1942 година. Тъй като няма близки приятели, Ане споделя всичко със своя дневник, който нарича Кити. В него тя описва накратко как баща й Ото, когато е бил на 26 години се жени за майка й Едит, как през 1926 година се ражда по-голямата й сестра Марго, а три години по-късно се ражда и самата Ане. Баща й е бил офицер в оставка, а майка й домакиня.

През 1933 година семейството емигрира в Холандия. Първоначално Ане и сестра й Марго са изпратени при баба им в Аахен, а след това заминават при родителите си в Амстердам. Тук двете момичета посещават училище, а родителите им създават фирмата „Опекта“. След като през май 1940 година Германия напада Холандия, правителството започва да преследва евреите и срещу тях се издават строги закони, ограничаващи всички техни дейности.

На 5 юли 1942 година Марго получава призовка от СС и семейството е принудено да се укрие от немците. В укритието Ане започва за пише своя дневник, в който в продължение на две години описва своите чувства и всекидневието в убежището. Но на 4 август 1944 убежището е разкрито, укриващите са арестувани и са изпратени в лагера „Верстборк“, близо до Дренте. Остават там два месеца, след което Едит, Ане и Марго са преместени в Аушвиц, където умират малко преди останалите евреи да бъдат освободени. Ото Франк успява да избегне тяхната участ, тъй като се е намирал в лагерната болница преди Съветската армия да освободи концентрационния лагер. След войната той се връща в Амстердам и там намират дневника на Ане. За първи път през 1947 година.