Евреите и техните учения

Анелиз Мари Франк (Anneliese Marie Frank), или както е известна Ане Франк, е еврейско момиче, родено на 12 юни 1929 година въф Франкдурт на Майн, Германия, което след идването на Хитлер на власт заедно със семейството си се укрива в Холандия от нацисткия терор. По време на периода, през който Ане заедно със семейството си се укрива. Прочутият „Дневник на Ане Франк“ е документ, осъждащ нацизма, който е преведен на много езици и той веднага се превръща в световен бестселър – не само поради трогателните си тон, но най-вече, защото успява да обедини съдбата на милиони човешки трагедии, свързани с нацисткия геноцид.

Преди появата на «Списъкът на Шиндлер» на Стивън Спилбърг, дневникът на Ане Франк е бл единственият начин да се разбере личната трагедия на жертвите на Холокоста. Тя започва водето на своя дневник на 12 юни 1942 година. Тъй като няма близки приятели, Ане споделя всичко със своя дневник, който нарича Кити. В него тя описва накратко как баща й Ото, когато е бил на 26 години се жени за майка й Едит, как през 1926 година се ражда по-голямата й сестра Марго, а три години по-късно се ражда и самата Ане. Баща й е бил офицер в оставка, а майка й домакиня.

През 1933 година семейството емигрира в Холандия. Първоначално Ане и сестра й Марго са изпратени при баба им в Аахен, а след това заминават при родителите си в Амстердам. Тук двете момичета посещават училище, а родителите им създават фирмата „Опекта“. След като през май 1940 година Германия напада Холандия, правителството започва да преследва евреите и срещу тях се издават строги закони, ограничаващи всички техни дейности.

На 5 юли 1942 година Марго получава призовка от СС и семейството е принудено да се укрие от немците. В укритието Ане започва за пише своя дневник, в който в продължение на две години описва своите чувства и всекидневието в убежището. Но на 4 август 1944 убежището е разкрито, укриващите са арестувани и са изпратени в лагера „Верстборк“, близо до Дренте. Остават там два месеца, след което Едит, Ане и Марго са преместени в Аушвиц, където умират малко преди останалите евреи да бъдат освободени. Ото Франк успява да избегне тяхната участ, тъй като се е намирал в лагерната болница преди Съветската армия да освободи концентрационния лагер. След войната той се връща в Амстердам и там намират дневника на Ане. За първи път през 1947 година.

Исус Христос (гр. Iesous, иврит Yeshu) според християнската традиция е Богочовек, притежаващ цялостната Божия пълнота. Явявайки се едновременно Бог и човек, той е второто лице на Светата Троица, Божият Син, който въплъщава в Себе си Логоса като Божието Слово и е посредник между Бога и хората, а неговата жертва на кръста спасява човечеството от Божия гняв.

Думите „Исус“ и „Христос“ идват от гръцки, като Христос означава Помазаник или Месия. До нас е дошла гръцката интерпретация, тъй като в Римската империя по онова време Божието слово се е разпространявало на гръцки и гръцката култура е завоювала целия Рим и неговите околности, включително писмеността, архитектурата и всичко останало е било пропито от гръцкия мироглед. По този начин е бил наложен гръцкият отпечатък върху християнството като религия на бъдещето.

„Църквата“ също е гръцка дума и се превежда като „събрание“. Тъй като храмовите събрания на гърците наподобявали ритуали и обреди, до нас са дошли именно тези форми и са се превърнали в традиционни за католическите и православните християни, които са величествени както и в дните на гръцкото господство.

Много от съвременните ритуали обаче са заимствани от юдейската традиция. Въпреки че юдейският храм и традиции (особено вътрешното съдържание на символиката) значително се отличават от езическите, всичко в крана сметка води до един-единствен Творец.

Думата „църква“ на иврит е „кагелат“ и също както и на гръцки означава „събрание“, но значително се различава от езическите такива. Но при последните събранията не са свързани със сградата а храма, тъй като самата дума означава „събрани за общение“. В случая става въпрос за общност, в центъра на която е Бог и всички членове на общността са взаимно заинтересовани за благото на останалите.

Вярата в Исус Христос като Божи Син и Месия отличава християнството от юдеизма. Животът и учението на Исус Христос са изложени в Новия завет на Библията. В повечето християнски деноминации Исус Христос е Богочовек, т.е. по свръхестествен начин той обединява два принципа – на божественото и на човешкото.

Исус Христос призовава своите последователи да се посветят на Бога, като подчертава, че Бог вече е взел решение за всеки човек. Самият Исус никога не се самопровъзгласява за Месия.