Известният немски физик, философ и писател от еврейски произход, влиятелният и известен учен и интелектуалец, Алберт Айнщайн, е считан за бащата на съвременната физика. Името на този гений се свързва преди всичко с популярното уравнение за еквивалентност на маса и енергия и с откриването на закона за фотоелектричния ефект.
През своя живот той издава повече от триста научни труда и 150 други научни работи, за което получава много докторски степени от престижни световноизвестни университети. През 1917 година с помощта на общата теория на относителността той успява да създаде цялостен модел на структурата на Вселената, а с това възниква и релативистичната космология.
Алберт Айнщайн е роден на 14 март 1879 година в град Улм, Кралство Вюртемберг в еврейско, но нерелигиозно семейство. Като дете той посещава католическо училище и се изявява като отличен ученик.
През 1896 постъпва в Политехническия институт в Цюрих, но след завършването му през 1900 е получава университетско място поради неразбирателство с преподавателите. На следващата година става швейцарски гражданин.
Айнщайн се жени за бившата си състудентка Милева Марич. От брака им се раждат двама синове, но през 1919 година двойката се разделя по взаимно съгласие.
Върхът на научната кариера на Айнщайн достига през 1914 година, когато той става член на Кралската пруска академия на науките в Берлин. Той не взема участие в Първата световна война, тъй като е швейцарски поданик. Точно тогава излиза и неговият основен труд за общата теория на относителността, а само няколко години след това практическото и потвърждаване му носи световна слава. През 1921 Айнщайн получава Нобелова награда по физика.
След заминаването си за Съединените щати Айнщайн постъпва във факултета на Института за съвременни проучвания в Принстън, където остава до края на живота си. Умира на 18 април 1955 година в Принстън. Неговите приятели разпръсват праха му на място, което е трябвало да остане неизвестно завинаги.



